Наредба за определяне размера на местните данъци

Посл. изм. с реш. № 688 от протокол №38/31.01.2019г.

 Н А Р Е Д Б А

НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ

КРУМОВГРАД, 2008 г.

Глава първа

Общи положения

Чл.1. С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Крумовград.

Чл.2. В общинските бюджети постъпват следните местни данъци:

1.Данък върху недвижимите имоти;

2.Данък върху наследствата;

3.Данък върху даренията;

4.Данък при възмездно придобиване на имущества;

5.Данък върху превозните средства;

6.Патентен данък.

7. (нова- реш.№ 607/27.01.2011г.) Туристически данък

8. (нова- реш.№ 688/31.01.2019г.) Данък върху таксиметров превоз на пътници.

Чл.3. (1) Размерите на местните данъци по чл.2 се определят с тази наредба при условията, по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси;

(2) Когато до края на предходната година общинския съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година;

(3) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Чл.4. (изм. с реш. №33 от протокол №3/22.12.2015г.) Местните данъци се заплащат в брой или чрез POS-терминал на касите на общинска администрация; на касите на „ИЗИПЕЙ” в цялата страна; на касите в пощенските станции; във всеки клон на „Банка ДСК” в цялата страна или безкасово по съответната сметка.

Чл.5. (1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

               (2) /изм- реш.№607/27.01.2011г./Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс

 (3)  В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.

Чл.6. Общинският съвет определя условията и реда за информиране и обсъждане с гражданите и бизнеса на предложения за определяне размерите на местните данъци.

Глава втора

Местни данъци

Раздел І

Данък върху недвижимите имоти

              Чл.7. (1) (изм. реш.№ 688/31.01.2019г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

             (4) /отменя се-реш.№607/27.01.2011г. /

             (5) (Нова с реш. №391/протокол №27 от 20.12.2013г.)Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

 (6) (Нова с реш.№ 688/31.01.2019  г.) За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

              (7) (Нова с реш.№ 688/31.01.2019 г.) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ от възложителя на строежа след завършването на сградата в груб строеж по образец, определен от министъра на финансите.

Чл.8. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

             (2) /доп.-реш.№607/27.01.2011г. /Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.

(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

(5) /нова-реш.№607/27.01.2011г./ За имот – държавна или общинска собственост данъчно задължено е лицето на което имотът е предоставен за управление.

              Чл.9. (1) (Предишен текст на чл. 9 и доп. с реш.№ 688/31.01.2019г.) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

(2) (нова с реш.№ 688/31.01.2019г.) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

      Чл.10. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща:

              1. (изм. с реш. №391/протокол №27 от 20.12.2013г.; изм. с реш. №33 от протокол №3/22.12.2015г.) в брой или чрез ПОС терминал в касите на общинска администрация; на касите на „ИЗИПЕЙ” в цялата страна; на касите в пощенските станции; във всеки клон на „Банка ДСК” в цялата страна

    2. по банков път – по банковата сметка на общината;

    3. с пощенски запис.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

              Чл.11(1)  (изм.-реш.№607/27.01.2011г.), (изм. с реш.№ 688/31.01.2019г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.

(2) (изм. с реш.№ 688/31.01.2019г.) На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., с реш. №33 от протокол №3/22.12.2015г. в сила от 01.01.2016 г.) За недвижимите имоти, придобити през текущата година, данъкът се заплаща в сроковете по ал. 1, а в случаите, в които придобиването е след изтичане на сроковете по ал. 1, данъкът се заплаща в двумесечен срок от датата на придобиването на имота.

Чл.12. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл.13. (1) От заплащане на данък се освобождават:

1. общините, за имотите - публична общинска собственост;

2.  държавата, за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е

 предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;

3.  читалищата;

4. сградите - собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;

6. (изм. решение №213/28.01.2009г.) сградите на България червен кръст и на организациите на Червения кръст, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;;

7. сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;

           8. (изм. с реш. №391/протокол №27 от 20.12.2013г.)   храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната;

9. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;

10. сградите - паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел;

11. музеите, галериите, библиотеките;

12. имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;

13. (отменена. решение №213/28.01.2009г.)

14. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;

15. недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите;

16.сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 7 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 10 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;

17. сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 3 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 5 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.

(2) осбождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.

(3)  Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти.

(4) За имотите по ал. 1, т. 15, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването.

Чл.14. Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът.

Чл.15. (1)  (изм. решение №213/28.01.2009г.; изм. решение №607/27.01.2011г.; изм. с реш. №391/протокол №27 от 20.12.2013г.) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи.

(2) Размерът на данъка  на недвижими  жилищни и нежилищни имоти на предприятията  се определя  в размер на 2 на хиляда върху  данъчната оценка.

(3) (Нова с реш. №391/протокол №27 от 20.12.2013г.)    Размерът на данъка  на недвижими  жилищни и нежилищни имоти на гражданите  се определя  в размер на 2 на хиляда върху  данъчната оценка.

Чл.16. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл.17. (1) (изм. с реш. №391/протокол №27 от 20.12.2013г.)  Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(3) Данъчната оценка на имотите по чл.11, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, върху които са построени сгради на лица, различни от собственика на поземления имот, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Чл.18. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от Закона за местните данъци и такси към 1 януари на годината, за която се дължи.

 (2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинския съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

              Чл.19. (1) (изм. с реш.№ 688/31.01.2019г.) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

              (2) изм. с реш.№ 688/31.01.2019г.)За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

(3) (Нова  с реш.№ 688/31.01.2019г.) В случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл. 22 от ЗМДТ, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.

Чл.20.  изм./в сила от 01.07.2011/ /изм.-решение № 607/27.01.20011г./ Необходимо условие за определяне на данъка е наличието на подадена данъчна декларация по чл.14  от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 21 (1)  За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

(2) (в сила от 01.07.2011 г.) /изм. –решение № 607/27.01.2011г./Когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията по ал. 1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

(3) /изм. –решение № 607/27.01.2011г./При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.

(4) /изм. –решение № 607/27.01.2011г./При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32 от ЗМДТ.

(5) /изм. –решение № 607/27.01.2011г./ Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.

Раздел ІІ

Данък върху наследствата

Чл.22. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл.23. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл.24. (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Чл.25. (1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл.22 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация по чл.32 от Закона за местните данъци и такси в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

Чл.26. Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се оценява съгласно чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.27. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството .

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.28. (изм. с реш. №475 отпротокол №32/ 26.06.2014г.)Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

1. за братя и сестри и техните деца – 0,6 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

2. за лица, извън посочените в т. 1 - 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл.29. Освобождават се от данък върху наследство имущества определени в чл.38 и чл.39 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.30. Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл.31.Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

Раздел ІІІ

Данък при придобиване на имущества по  дарение и по възмезден начин

Чл.32. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) (изм. решение №213/28.01.2009г.) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.

(4) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(5) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

(6) (нова - решение №376/28.01.2010г.) Данък при безвъзмездно придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.

Чл.33. Данъкът се заплаща от лицата по чл.45 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.34. (изм. - решение №376/28.01.2010г.) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

         Чл.35. (1) (изм. решение №213/28.01.2009г.) При дарение на имущество, както и в случаите по чл.44, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на :

         а) 0,6 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца;

   б) 3,3 на сто – при дарение между лица извън посочените в буква “а”.

(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 2,5 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл.36. Освобождават се от данък придобитите имущества по чл.48 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.37. (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2) (изм. - решение №376/28.01.2010г.)  Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в останалите случаи по чл.44 ал.3 от ЗМДТ – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

Раздел ІV

Данък върху превозните средства

Чл.38. С данък върху превозните средства се облагат:

1.превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;

3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл.39. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

         Чл.40. 1) (изм. и доп. с реш.№ 688/31.01.2019г.)  Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.

(2) (Нова с реш.№ 688/31.01.2019г.) Данните по ал. 1 се предоставят от Министерството на финансите на общините:

1. ежедневно - чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между Министерството на финансите и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община за обмен на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, или

2. ежемесечно - на електронен носител.

(3) (Нова с реш.№ 688/31.01.2019г.) Алинея 1 не се прилага, когато:

1. пътното превозно средство е придобито по наследство;

2. пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице;

3. собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната;

4. са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък.

 (4) (Нова с реш.№ 688/31.01.2019г.) Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 от ЗМДТ.

(5) (Нова с реш.№ 688/31.01.2019г.) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал. 4 или с подаване на нова данъчна декларация.

(6) (Нова с реш.№ 688/31.01.2019г.) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган.

(7) (Нова с реш.№ 688/31.01.2019г.) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.

(8) (Нова с реш.№ 688/31.01.2019г.) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.

(9) (Нова с реш.№ 688/31.01.2019г.) Когато няма налична информация в общината за платения данък по чл. 44 от ЗМДТ, собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност - документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност.

(10) (Нова с реш.№ 688/31.01.2019г.) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 7 от ЗМДТ липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 4 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя.

(11) (Нова с реш.№ 688/31.01.2019г.) При установяване на допълнителни обстоятелства, които са от значение за определяне размера на данъка, дължимият данък се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на лицето.

              Чл.41. (1) (Изм. с реш.№ 688/31.01.2019г.) За леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т годишният данък се състои от два компонента - имуществен и екологичен, и се определя по следната формула:

ГДПС = ИмК x ЕК,

където:

ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т;

ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда на т. 1;

ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда на т. 2

1. имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула:

ИмК = СkW x Кгп,

където:

СkW е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя от мощността на двигателя и размера на данъка, в следните граници размери:

а) до 55 kW включително - 0,50 лв. за 1 kW;

б) над 55 kW до 74 kW включително - 0,70 лв. за 1 kW;

в) над 74 kW до 110 kW включително - 1,40 лв. за 1 kW;

г) над 110 kW до 150 kW включително - 1,50 лв. за 1 kW;

д) над 150 kW до 245 kW включително - 1,60 лв. за 1 kW;

е) над 245 kW - 2,10 лв. за 1 kW;

Кгп е коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила в следните размери:

2. екологичният компонент в зависимост от екологичната категория на автомобила в следните размери:

(2) (Изм. с реш.№ 688/31.01.2019г.) Данъкът за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т  e в размер, както следва:

1. товарно ремарке – 7 лв.

2. къмпинг ремарке - 12 лв.

 (3) Данъкът за мотопеди е в размер 13 лв., а за мотоциклети, както следва:

1. до 125 куб. см включително – 15 лв.

2. над 125 до 250 куб. см включително – 33 лв.

3. над 250 до 350 куб. см включително – 45 лв.

4. над 350 до 490 куб. см включително – 65 лв.

5. над 490 до 750 куб. см включително – 100 лв.

6. над 750 куб. см – 130 лв.

(4) Данъкът за триколка на база общото тегло е както следва:

1. до 400 кг включително – 5 лв.

2. над 400 кг – 8 лв.

(5) Данъкът за автобуси се определя в зависимост от броя на местата за сядане:

1. до 22 места, вкл. мястото на водача – 70 лв.

2. над 22 места, вкл. мястото на водача – 150 лв.

              (6) (Изм. с реш.№ 688/31.01.2019г.)  Данъкът за товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 3,5 т, но не повече от 12 т, e в размер на 20 лв. за всеки започнати 750 кг товароносимост.

(7) (изм. с реш. №475 отпротокол №32/ 26.06.2014г.)Данъкът за седлови влекач и влекач за ремарке се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, , както следва:

              (8) (Изм. с реш.№ 688/31.01.2019г.) Данъкът за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите, e в размер на 80 лв.

             (9) (Изм. с реш.№ 688/31.01.2019г.) Данъка за автокранове с товароподемност над 40 тона  e в размер на 130 лв.

 (10) Данъкът за трактори е в размери, както следва:

1. от 11 kW до 18 kW включително – 10 лв.

2. над 18 kW до 37 kW включително –  15 лв.

3. над 37 kW – 20 лв.

(11.) Данъкът за други самоходни машини е в размер 35 лв.

(12.) (Изм. с реш.№ 688/31.01.2019г.) Данъкът за моторни шейни и четириколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 e  в размер на 65 лв.

(13) Данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т. се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:

Чл.42. Данъкът за плавателните средства е в размер,  както следва:

1. за корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите - в размер 1,20 лв. за всеки започнат бруто тон;

2. за корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища - в размер 1,20 лв  за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и в размер 0,12 лв за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;

3. за един джет - в размер 120 лв.

4. за ветроходни и моторни яхти - в размер 24 лв.  за всеки започнат бруто тон;

5. за скутери - в размер 3,60 лв. за киловат;

6. за влекачи и тласкачи - в размер 0,20 лв. за киловат;

7. за речни несамоходни плавателни съдове - в размер 0,70 лв.за тон максимална товароносимост.

Чл.43. Данъкът за гражданските въздухоплавателни средства е в размер, както следва:

1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети – 24 лв. за всеки започнат тон максимално летателно тегло;

2. за параплан – 14 лв.

3. за делтаплан – 14 лв.

4. за мотоделтаплан – 24 лв.

5. за свободен балон – 36 лв.

6. за планер – 36 лв.

Чл.44. (1) изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., изм. с реш. №33 от протокол №3/22.12.2015г..,в сила от 01.01.2016 г.) Освобождават се от данък превозните средства на:

1.държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, линейки и пожарни на други лица, както и на Държавна агенция "Технически операции" за изпълнение на дейностите, определени със закон;

2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;

3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;

4. (изм. решение №213/28.01.2009г.) лекият автомобил – собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб.см. и с мощност до 117,64 Kw.

(2) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.

(3) (изм. - решение №376/28.01.2010г.; изм. и доп. с реш.№ 688/31.01.2019г.) - За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено "Пътна полиция" по месторегистрация на превозното средство. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.

 (4) (Нова с реш.№ 688/31.01.2019г.) Алинея 3 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти - БДС 15980 и БДС ISO 7591.

              Чл. 46.(1) (изм.-решение № 607/27.01.2011г.; изм. с реш.№ 688/31.01.2019г.)  Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

         (2) (изм. с реш. №391/протокол №27 от 20.12.2013г.; изм. изм. и доп. с реш.№ 688/31.01.2019г.) За автобусите, товарните автомобили, с технически допустима максимална маса над 3,5 т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория "Евро 4", данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на "Евро 5", "Евро 6" и "ЕЕV" - с 50 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 от ЗМДТ данък.

          (3) (отм. с реш.№ 688/31.01.2019г.)

          (4) (Нова  с реш. №391/протокол №27 от 20.12.2013г.; изм. с реш.№ 688/31.01.2019г.) Когато в регистъра по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.

           (5) /изм.-решение №607/27.01.2011г.,предишна  алинея 3 става алинея 5; изм. с реш. №391/протокол №27 от 20.12.2013г.;  Изм. с реш.№ 688/31.01.2019г.) Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява със:

1. проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и:

а) системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а, или

б) съответната система за администриране на местни данъци и такси на общината, или

              2. представяне на издаден или заверен от общината документ.

           (6) (Нова с реш.№ 688/31.01.2019г.) За мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW включително, и съответстващи на екологична категория "Евро 4" данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на екологични категории, по-високи от "Евро 4" - с 60 на сто намаление от определения по чл. 41, ал. 3 данък.

              Чл.47. (Изм. с реш.№ 688/31.01.2019г.) Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината по регистрация на превозното средство.

Раздел V

Патентен данък

Чл.48. (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси (патентни дейности) се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от същия закон.

(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал.1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) Лицата по ал.1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл.204, т.2 на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл.49. (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл.48. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, лицето се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) В случаите по ал.1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал.1 и 2.

(4) В случаите по ал.1 и 2 дължимият, съответно внесеният, данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.

(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.

Чл.50. (изм. решение №213/28.01.2009г.) За целите на патентния данък се определят зони съгласно Приложение 1 от тази Наредба

Чл.51. (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси.

(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(6) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, се облагат по общия ред на закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(7) (нова-  решение №213/28.01.2009г.) лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т.3 и т.31 от приложение 4, дължат данък само за дейността по т.3 от приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси

(8) (нова - решение №376/28.01.2010г.) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец и продължаване на дейността и приобретателят дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, а прехвърлителят – включително за тримесечието на прехвърлянето, и за дейностите, посочение в т.1 и 2 на приложение № 4 от ЗМДТ.

Чл.52. (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;

 2  /изм.-решение № 607/27.01.2011г./Физическите лица, включително еднолични търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т.1 – 36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;

 3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;

4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

(2) Независимо от чл.51, ал. 4 данъчното облекчение по ал.1, т.1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

Чл.53. (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал.1 и в същия срок заплатят пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

(3) (изм. - решение №376/28.01.2010г.) Лицата декларират с декларация по ал.1 и всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.

(4) Лицата подават данъчна декларация по ал.1 и за възникването на обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2.

Чл.54. (1) Данъчните декларации по чл.53 се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.

(3) (нова - решение №376/28.01.2010г.) Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.

Чл.55. (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:

1. за първото тримесечие - до 31 януари;

2. за второто тримесечие - до 30 април;

3. за третото тримесечие - до 31 юли;

4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.

(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл.53, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на декларацията.

(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл.54, ал.2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника.

Чл. 56. Лицата по чл. 48, aл.1 заплащат патентен данък в размерите посочени в Приложение № 2.

Раздел VІ /Нов- решение № 607/27.01.2011г. /

Туристически данък

              Чл.57 (1) изм с решение № 335 от протокол № 23/04.09.2013г.  

С туристически данък се облагат нощувките местата за настаняване  по смисъла на Закона за туризма .
                (2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.
                (3) изм с решение № 335 от протокол № 23/04.09.2013г.  Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение  на местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

              (4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.

               (5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

              Чл. 58 (1) изм с решение № 335 от протокол № 23/04.09.2013г.   Размерът на дължимия  туристически данък за местата за настаняване за всички населени места на територията на община Крумовград се определя, както следва :
категория 1 звезда - 0,20 лв. за нощувка;

категория 2 звезди - 0,20 лв. за нощувка;

категория 3 звезди – 0,20 лв. за нощувка;

категория 4 звезди - 0,20 лв. за нощувка;

категория 5 звезди - 0,20 лв. за нощувка.

            (2) Размерът на дължимият данък за календарния месец се определя като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1

             (3) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-то число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

           (4) отм. с реш № 146 / 2012

   (5) отм. с реш.№ 146/2012г.

        Чл.59.(нов)(1)  Туристическият данък се заплаща:

           1.в брой в касата на общинска администрация.

           2. по банков път – по банковата сметка на общината;

             3. с пощенски запис.

           (2) изм с решение № 335 от протокол № 23/04.09.2013г.  Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма

 Раздел VІІ

Данък върху таксиметров превоз на пътници

(нов с реш. № 188 от протокол № 10 от 30.06.2016г.в сила от 01.01. 2017г.)

Чл.59а. (Нов - в сила от 01.01.2017 г.) (1) Данъчно задължените лица, посочени в този раздел, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.

(2) За всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по глава втора, раздел VI от ЗМДТ.

(3) Данъчно задължени лица по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на община Крумовград по Закона за автомобилните превози.

Чл. 59б. (Нов - в сила от 01.01.2017 г.) (1) Общинският съвет определя  в настоящата  наредба годишния размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в граници от 300 лв. до 1000 лв. в срок до 31 октомври на предходната година.

(2) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ал. 1 се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(3) Когато общинският съвет не е определил размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в срока по ал. 1, данъкът се събира на базата на действащия размер за предходната година.

(4) За 2017 година общинският съвет определя данъка върху таксиметров превоз на пътници в размер на  300.00 лева.

Чл. 59в. (Нов - в сила от 01.01.2017 г.) (1) Преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(2) В декларацията по ал. 1 лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.

(3) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.

(4) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър в съответната община.

Чл. 59г. (Нов - в сила от 01.01.2017 г.) Дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници постъпва в приход на община Крумовград.

Чл. 59д. (Нов - в сила от 01.01.2017 г.) (1) Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:

ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл. 59б;

БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(2) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Чл. 59е. (Нов - в сила от 01.01.2017 г.) Данъкът по чл. 59б се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

Чл. 59ж. (Нов - в сила от 01.01.2017 г.) Възстановяване на надвнесен данък по чл. 59д, ал. 2 се извършва по писмено искане на данъчно задължено лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Глава Трета/нова/

Административно наказателни  разпоредби

Чл. 60 /нов/ (1) (изм. с реш. №391/протокол №27 от 20.12.2013г.)  Който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание

(2) Който декларира неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лева, а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева.

Чл. 61 /нов/(изм. с реш. №188 от 30.06.2016г.)   (1) При неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125от ЗМДТ, на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева.

              (2) Не се смята за административно нарушение неплащането в срок на данъците и таксите по ЗМДТ.

Чл. 62. /нов/(изм. с реш. №188 от 30.06.2016г.)  (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.

   (2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

   (3) Приходите от глоби и имуществени санкции по наказателни постановления, издадени от кмета на общината, постъпват в приход на бюджета на общината.

 (4) За маловажни случаи на административни нарушения по този закон, установени при извършването им, могат да бъдат налагани на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. Ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт за установяване на административното нарушение.

Преходни и заключителни разпоредби

• 1./изм.-реш.№607/27.01.2011г/Общинският съвет определя размерите на дънъка върху недвижимите имоти за 2011 година до 31 януари 2011г. В случаите, че в този срок не са определени нови размери, за 2011г. се прилага размера на данъка върху недвижимите имоти, действащ към 31 декември 2010г.
• 2. /изм./(1) Общинският съвет определя размера на туристическия данък за 2011 година до 31 януари 2011г.;
  (2) Размерът на туристическия данък за януари 2011г. за средствата за подслон и местата за настаняване се определя както следва:
  категория 1 звезда - 0,60 лв. за нощувка; 

категория 2 звезди - 0,80 лв. за нощувка;

категория 3 звезди - 1,00 лв. за нощувка;

категория 4 звезди - 1,00 лв. за нощувка;

категория 5 звезди - 1,00 лв. за нощувка.
            (3)Декларацията по чл. 57, ал.5 от Наредбата не се подава за предоставените нощувки през 2010 г.

(4). Лицата, предоставящи услугата настаняване в средствата за подслон и местата за настаняване, в срок до 01.03.2011г.предоставят писмена декларация с информация за броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване пред категоризиращия орган по чл. 52 от Закона за туризма. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма вписва данните в Националния туристически регистър по чл. 58 от Закона за туризма в срок до 31 март 2011 г.

• 3. (отменена - решение №376/28.01.2010г.)
• 4. (1) (отменена - решение №376/28.01.2010г.)

(2) (отменена - решение №376/28.01.2010г.)  

• 5. Изпълнението и контрола по изпълнението на тази наредба се осъществява от кмета на общината и/или определени от него лица.
• 6.(Доп.)Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Крумовград, приета на основание чл.1,ал.2 от Закона за местните данъци и такси от Общински съвет Крумовград с Решение № 64 от Протокол № 5 от 11.02.2008 г. влиза в сила от 01.03.2008 г; изм. и доп с реш. №213/ 2009г., реш №376/2010г., изм. и доп. с Реш № 607/2011, влиза в сила 01.01.2011 г.; изм. с решение №146 от 2012 година; изм. с решение № 335 от протокол № 23/04.09.2013 г.; изм с решение № 391 от протокол № 27/20.12.2013 г;  изм. с реш. №475 от протокол №32/ 26.06.2014 г.в сила от 01.07.2014; изм. с реш. №33 от протокол №3/22.12.2015  г.; изм. с реш. № 188 от протокол №10/30.06.2016 г.; изм. и доп. с реш. № 688 от протокол №38/31.01.2018г.
• 7. (Нов, в сила от 22.04.2016 г.) За 2017г. общинският съвет определя размера на данъка върху таксиметровите превози по глава втора, раздел VII до 30 септември 2016 г

Приложение № 1 към чл.50.

• Посещения: 4486