Информацията, която не откривате в новия сайт може да намерите на http://arhiv.krumovgrad.bg. Благодарим ви за разбирането.

История

www.krumovgrad.bgДо 1934 г. името на Крумовград е Кошу кавак, което произлиза от провежданите тук кушии - надбягвания с коне.
Градът е разположен върху праисторическо селище. През ХІІ – ХІХ в. той охранява пътя за Мосинопол (Гюмюрджина), трасиран още през античността.
По време на османското робство мястото, на което е разположен днешен Крумовград, е средище на околните села, заради построената дървена джамия, където в петъчен ден се събират вярващите. Във връзка с това се оформя пазар, а по-късно предприемчиви хора построяват складове за съхраняване на стоките, с които търгуват – кожи, пашкул, тютюн и други. Към складовете има и по една-две стаи за охрана, които впоследствие се превръщат в къщи.
Търговци на тютюн предимно от Ксанти, закупуват тютюна и го пренасят за обработване през Гюмюрджина в Ксанти.
По време на османското владичество в Кошу кавак живеят седем-осем турски семейства и едно българско.
Селището е избрано за устройване на каймакамство, което от своя страна е предпоставка за по-нататъшното му развитие. Обособяват се община, кадийство и данъчно управление.
След обединяването на Княжество България и Източна Румелия, Кошу кавак добива ролята на средище по пътя, който свързва селищата от Кърджалийския район с Одрин, който е главен град на валийството. Мястото се оценява като стратегически възел, затова е построена е казарма с джапхане (погреби). Каймакамството е просъществува до 1912 г.
Македоно-одринското опълчение освобождава Кошу кавак на 8 ноември 1912 г. В старите турски казарми е настанена опълченска дружина с командир полковник Думусчиев. В края на юни 1913 г., след обявяване на Междусъюзническата война, когато българската армия е на сръбската граница, башибозукът убива кмета на града и унищожава местния гарнизон.
През Балканската война Крумовградски район влиза отново в чертите на България, установява се българска администрация и Крумовград става околийски център към Гюмюрджински окръг. През 1920 г. Крумовград се включва в състава на новоучредения окръг Момчилград със седалище в гр.Кърджали. Момчилградски окръг е закрит през 1934 г. и Крумовградска околия е включена в новоучредената област Стара Загора.
През 1949 г. е проведена административна реформа, с която са закрити областите и се създават окръзи. Крумовградска околия е включена в Хасковски окръг. Околията съществува до 1959 г., когато малките общини от околията с центрове Крумовград, Гулийка, Поточница, Странджево, Токачка, Голяма Чинка, Аврен, Голямо Каменяне, Черничево, Тихомир, Звездел, Нановица и Попско, административно и териториално преминават към Кърджалийски окръг.
Със сегашния териториален и селищен обхват община Крумовград съществува от 1988 г., когато към създадената през 1979 г. селищна система Крумовград се присъединява селищна система Аврен.
Фактически Крумовград се създава след Балканската война, когато през 1913 г. Гиню Кантарджиев и Манол Гочев от с. Аврен се заселват в града и отварят малък дюкян. Градът расте със заселването на идващите от вътрешността на страната чиновници, занаятчии, на преселниците от Беломорска Тракия и майсторите от Славейново и Петково. От 10 – 12 човека преди 1900 г., през 1914 г. жителите стават 100, през 1926 г. – 553, през 1944 г. – 1400.
В града започват да се строят по-солидни къщи, някои от които са запазени и до днес. С бързи темпове се развива и занаятчийството. От Смолянско идват медникари – Манол и Кольо Кокудови, Тодор и Михаил Колеви и Никола Таков. Първите грънчари Георги и Иван Дивчеви са били от Разлог. Мутафчиите, които изработват дисаги, торби, чулове и други, са предимно жители на района. Абаджийски занаят развиват дошлите от Гюмюрджина и Смолянско. Цървулджия е Молла Мустафа от с. Овчари, а Мехмед Саров е кундурджия.
Първото българско училище е открито през 1914 г. В началото има седем ученика. През 1934 г. вече има седем учители и 42 ученика. До 1944 г. в Крумовград има една българска и една турска прогимназия.
Със Заповед № 5326 от 18 декември1914 г. се създава Ученолюбиво дружество “Христо Ботев” с първи председател Вангел Георгиев. Сградата на читалището е построена през 1934-1935 г., като след 1944 г. е надстроен вторият етаж.
През 1936 г. е прокарано електрическо осветление в града, което е възобновено през 1950 г. с прокарването на нова електрическа мрежа и далекопровод от Димитровград.

  • Публикувана на 14 Март 2016
  • Посещения: 1134

Намерете ни във Facebook

 

За връзка с общината

Logo Footer

гр. Крумовград п.к. 6900,
пл. България №5
minkrum@abv.bg

тел: 03641 / 71 13, 75 22
факс: 03641 / 70 24
Работно време: 8.00 - 17.00

Къде се намираме: